Администрацията на Байдън няма планове да променя политиката си спрямо Израел, след като силите на съюзника убиха седем хуманитарни работници. Президентът Джо Байдън лично беше разгневен от смъртоносния удар и в публично изявление порица Израел за него, призовавайки за „отговорност“ към отговорните и настоявайки за допускане на повече хуманитарна помощ в Газа. Но двама висши служители на администрацията казаха, че това е всичко, което той и Белият дом ще стигнат засега. „Това е всичко, което сме планирали“, каза един от служителите, на когото, подобно на други, беше предоставена анонимност, за да говори откровено за планирането на администрацията или вътрешните реакции. Това е последният пример за това, че Съединените щати критикуват поведението на Израел във войната срещу Хамас, като същевременно остават неохотни да използват лостовете си, за да наложат промяна. Байдън подкрепя Израел, когато се стреми към военно поражение на Хамас, като се противопоставя на призивите на прогресивни и пропалестински гласове за поставяне на условия за военна помощ или за налагане на други ограничения. Подобни ходове биха нарушили, а не огънали отношенията с Израел, твърди администрацията. И те биха прекратили всяко влияние, което САЩ имат спрямо Израел относно защитата на цивилни, което предизвика пукнатини в администрацията на Байдън. „Това е просто изплакване и повторение с израелците. Американската политическа система не може или не иска да начертае истинска граница с тях и това е жалко“, каза високопоставен американски служител. Говорителят на Съве…
Прочетете още@ISIDEWITH3 месеца3MO
Може ли мълчанието или бездействието пред лицето на неправомерното действие да се разглежда като съучастие? Защо или защо не?
@ISIDEWITH3 месеца3MO
Трябва ли страхът от загуба на влияние или нарушаване на отношенията със съюзник да попречи на страната да заеме позиция по морални въпроси?
@ISIDEWITH3 месеца3MO
Как трябва да реагират държавите, когато техните съюзници направят нещо, което противоречи на хуманитарните принципи?
@ISIDEWITH3 месеца3MO
Оправдано ли е да се даде приоритет на политически или стратегически съюзи пред правата на човека и етичните съображения?